Петър Чухов – Затвор

Не избираме кой спомен да възкресим. Белезите от пироните са вътре в нас. Усещаме под пръстите си брайловата нежност на Петър Чухов.

Александър Арнаудов

*

Дори да мислиш

че си Бог

на спомените си

не ти избираш

кой

да възкресиш

случайно

или не

възкръсва друг

и белезите от пироните

не са по него

а по теб

ЗАТВОР

Гледаш 

някого в очите

виждаш

само себе си



ЛЕКУВАНЕ НА СЛЕПОТАТА

Със затворени очи

усещам как извира

под пръстите ми

брайловата нежност

на косите ти

секундите

ме разпиляват в теб

и бавно

бавно

третото око

проглежда


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025

Previous
Previous

Диляна Стоилова - Тъгата под клепачите

Next
Next

Виолета Кунева – Разказът на прислужницата