Спаска Гацева – Прозрачният човек

Днес сме целунато щастие. Животът бяга до Спаска Гацева като бяла кошута.

Александър Арнаудов

*

Днес съм

целунато щастие.

Животът тича до мен,

а аз - бяла кошута.

*  
Сега ме топлиш
отгоре - сняг.
Аз теб -
от земята.
Сега сме
сестра и брат.
И Бог
по средата.


*    
Прозрачният човек.
Още не съм готова
за толкова светлина.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025

Previous
Previous

Флавио Алмериги – Съкровища от вода

Next
Next

Стефания Милева – Свободата