Росита Стойнева – Момчешки стаи

Като в мътна вода влизаме в момчешките стаи. Разбираме кога узряват плодовете в тайната градина на Росита Стойнева.

Момчешки стаи

в някои стаи се влиза бавно

като в мътна вода

в ръката ми притискам края

на избеляла рокля на цветя

не се чувствам като градина

а така прилежно прибирам

тялото си вътре във плата

чувствам се като паяк

като с козина като рояк

пухкави пчели който се провира

но не стига до ничие ухо

завиждам на домашната котка

и тя не е като тях но се извива

двете гледаме вратата

не се надявам да остана

но ме е страх да си отида

Божествени месеци

прекалено топло е за май

сигурно някъде някой

бог се люлее на стола си

и драска кибритени клечки

аз се затварям в малката стая

с кръпка небе на небето ѝ

всички са навън

но в мен има хора

поемам дъх за телата ни

издува се коремът ми

и приличам отново на бебе

откога не се бях чувала

как дишаме

с издишване затоплям

и стаята и града ни

има много богове

но не всички си мислят

винаги за огън

Кога узряват плодовете

дали чакам прекалено дълго

като смокинята на клона

лицето и е моето - кръгло

светло и опипано от хора

тя мълчи пред мен

разпукана и прецъфтяла

иконите растат ли по дървета

изчаках прекалено дълго

да съм цяла

тялото ѝ капе по ръцете ми

аз оставям моето на клона

не искам да чакам повече

но не мога да тръгна

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025