Любел Дякоf - Ходете на психолог

Оставаме напълно празни. Спираме да се преструваме и се отказваме от драмата. Ходим редовно на психолог след стиховете на Любел Дякоf.

Александър Арнаудов

Празно в пусто

толкова години чакаш

някакви си половини да те запълнят,

че си останала напълно празна

Аз само да питам нещо

може ли най-после

всички да спрем да се преструваме

и да си признаем колко сме нещастни?

ходете на психолог

Най-трудното сбогуване,

което съм имала, не е било с хора и места,

а със собствените ми илюзии.

Умиране има, отказване също

Откажи се от драмата.

Откажи се от травмата.

Откажи се от метежите.

Откажи се от копнежите.

Откажи се от всичко, което те издига

и всичко, което те сваля.

Откажи се от това, което все не ти стига и това, което те поваля.

Откажи се от обидите и похвалите.

Откажи се от комфорта и горчилката към недалите.

Откажи се от гнева на отказите и опиянението на аплодисментите.

Откажи се от утопията за щастие и промените.

Откажи се от доказването и самобичуването.

Откажи се от непрестанно търсенето и просто съществуването.

Откажи се от недовършените любови и от това сърцето ти непрестанно да рови.

Всъщност, не можеш да се откажеш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025