Божана Славкова – Прожекцията

Сънищата на филмите се прожектират върху нас. Светлината забавя живота. Затворени сме в телевизора на Божана Славкова.

Александър Арнаудов

Сънищата на филмите

Всички тези сънища на филмите

се прожектират върху нас

върху неговия сън

и моето будуване

Както Бьорк каза

че някой ѝ е казал

в киното ние прожектираме върху екрана

_ефимерна светлина

докато видим вече е минало

постоянното забавяне на живота_

а телевизора прожектира

върху нас

Мига телевизора

видях го

Вижда ли ме

Чува ли ме

Той

В съня си

Бабите ми някога са си мислили

че в него има затворени хора

Аз сега знам

били са прави

Затворени сме в прожекцията на телевизора

и в съня на спящия дo нас

4 часа

Ако стоиш буден до 4 часа

и си губиш времето

с премигващи светлини

без звук

Джон Ленън бил казал, че няма губене на времето,

всичко някой ден ще е от полза.

Личи си, че е нямал смартфон.

Ако стоиш буден до 4 часа

губиш си времето

пречиш на съня

на заспалия до теб

погледнеш през китайската ти стена

през големия ти дървен прозорец от хижа

видиш други китайски стени

с още няколко

будували до 4 часа

губили си времето

пречили на съня

ще видиш че заедно

сте накарали снега да завали

Лява бяла ръка

Виси
с белите му
бели бели
ръце
Безопасни
Не знаеш името му
няма да ти даде кола
няма да дойде

Виси
Лост
Някой закон
на някой учен
с черно палто
бяла коса
очила
Безопасен

Виси
Повдига се на пръсти
мама
гърда
зърно
семе
Безопасно
Няма да стигне никъде

Виси
и не мисли
колко са бели листовете
и колко ще са бели след него

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025